ПАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РВАМ, ‑аш, несв.; па̀рна, па̀рнеш, мин. св. па̀рнах, прич. мин. страд. па̀рнат, св., прех. Разг. Паря2 веднъж или изведнъж; опарвам. Първата глътка парва войводата по гърлото и той отгатва: още тече първака, силен е, пущината. Д. Мантов, ХК, 121. Камъните бяха хлъзгави, залиташе често и понякога падаше с ръце във водата, която го парваше остро — като вряла. П. Вежинов, НС, 163. При една такава атака той [Юрдан] се хвърля, прави няколко крачки напрeд, един куршум го парва в гърдите .., захлупва се по лице и... край... Г. Караславов, Т, 93-94. Заминаха вечерта, та да могат да стигнат в Търново рано сутринта и да се явят пред комисията за доброволци .. Вървеше до сина си и все току го парваше мисълта: ами ако момъка вземат, а него отхвърлят. В. Геновска, СГ, 317. — Добра е народната нива, / но има из нея коприва, / та често ни парва ръцете... / Там нещо я поизчистете! Ив. Бурин, ПТ, 57. парвам се, парна се страд. и възвр.