ПАРДОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРДО̀Н неизм. Книж. 1. Като частица. Вежлива форма за извинение; извинете, извинявайте, моля. Трите двойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга, като си казват "пардон". Св. Минков, РТК, 162. Настъпили та някой по невнимание — .. Знай, че никой няма да са докачи, че не си казал пардон или фарисейското "извини". З. Стоянов, ЗБВ II, 110. — Извинете, не мога да се мърдам. — Ах, пардон, забравих... Е, как отива работата? Ив. Вазов, Съч. ХI, 177. А народняци,.., общоделци и радикали.. пардон, радикалите най-напред! — подават оранжеви декларации "за обединение". Хр. Смирненски, Съч. III, 124.

2. Като същ. м. Обикн. с гл. искам. Остар. Извинение, прошка. Сега събрах известия за него и ида да си оттегля рекомандацията.. Пардон ти искам, голяма глупост щяхме да направим. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 35. Току виж, че за беда, / без покана и пардон, / прогърми край теб файтон. Хр. Смирненски, Съч. II, 107. Може да ви съм сгрешил, да ви съм казал нещо противно, но аз ви искам пардон. Д. Войников, КЦ, 59.

— Фр. pardon. — Т. Хрулев, Краткий речник ..., 1863.