ПАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РЕН1, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. При който се използва па̀ра като двигателна сила, за топлина и др. През първата половина на ХIХ век парният двигател намерил приложение в транспорта. В 1814 г. Стефенсън изобретил първия локомотив. Ист. VIII кл, 20. Парната машина превръща топлинната енергия в механична работа индиректно, т. е. горенето не става в самата машина, а вън от нея, в огненото пространство на парния котел. Р. Ранков и др., М, 59. Основната част на парната машина е парният цилиндър. В него парата извършва механична работа като придвижва буталото. Физ. VII кл, 72. Жилищните, индустриалните и други помещения се отопляват главно чрез горивни печки, електрически печки и парни радиатори. Физ. VII кл, 54. При парното отопление топлоносителят е водна пара. Й. Вучев и др., О, 29. Парен валяк. Парен пистолет. Парен локомотив. Парен чук. Парна инсталация. Парна мелница. Парна турбина. Парна централа. Парно гладене.
2. В който се образува, получава па̀ра. Скачени съдове има и при водомерното стъкло на парния котел. Физ. VI кл, 43.
3. Който се отнася до па̀ра. С появата на парната тяга и по-късно на електрическата различни видове транспортни средства започват да се използуват за придвижване на градското население и за превозване на товари. Т. Горанов и др., ПА, 304. Опитно е установено, че понижението на парния натиск на разтворите е пропорционално на концентрацията на разтвора. Хим. ХI кл, 1965, 55.
4. Като същ. парно <то> ср. Разг. Парно отопление. И тъй като парното работи само седем месеца, пет месеца тежковозът бездействува. Й. Попов, ИЖП, 46. Към края на март, когато иде време да се спира парното, на Дачо почва да му се струва, че откакто се помни, все е хвърлял въглища и чака новата си служба като спасение. Л. Михайлова, Г, 86-87. Шофьорът включи парното. Т. Монов, СЧ, 55. Балчев: — Тук е топличко. Драгиев: — Пуснали са парното. Зима! Г. Джагаров, ТМЗ, 228. Локално парно. Местно парно. Централно парно. Изключвам парното.
◊ На парна баня, сварявам (готвя, загрявам). 1. В готварството — не директно върху огъня (котлона), а като поставям съда в друг съд с вода, за да се избегне загаряне. Когато млякото се сварява на парна баня, то не изкипява и не загаря. △ Кремовете се приготвят обикновено на парна баня, защото така сместа става равномерна и при сгъстяване не се образуват топки. 2. В козметиката, физиотерапията — като дишам над съд с гореща вода обикн. с някаква билка или лекарство или пред (в) инхалатор, с цел разширяване на порите на лицето за почистване или за лекуване обикн. на белите дробове, сливиците, гърлото.
ПА̀РЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е залят, обработен с вряла, гореща вода; попарен. На синията бе начупена прясна пита.. и още паница, в която бяха накамарени парени чушки капии. М. Гръбчева, ВИН, 393. ‑Утре рано ще се върна и ще донеса парен качамак! Н. Хайтов, ДР, 47. Някои специални амбалажи, като.. касите за мас и мармалад.. се изработват от редовни качествени трупи или от качествени парени и просушени букови дъски. В. Цветков и др., МТД, 17. Требува да ся турят на корема наложки и да му ся цръкнат няколко клистири с вода от парена ружа и с нишесте. Лет., 1871, 129.
2. Прен. Разг. Който е пострадал, изпатил от нещо. Парен бил той [Филип Тотю].., сам с ръката си хващал змията, снагата му била като решето от куршуми. З. Стоянов, ХБ, 231. Подлегнаха със две сопи / клетника — / тупаха го, както му е / прилика. / Пуснаха го — парен бяга / горкия, / не се чува — няма вече / делия. Ц. Церковски, Съч. II, 136.
◊ Парен каша духа. Казва се за човек, който е пострадал от нещо, поради което е предпазлив. — Да се бият там, да се трепят, само нас да не закачат, че... стига ни, дето веднаж се изгорихме — забележи примирително Киро.. — Нали знаеш: парен каша духа. Г. Караславов, ОХ I, 53-54.