ПАРЕНХИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЕНХЍМ м. 1. Анат. Специфичната тъкан на някои вътрешни органи (жлези, черен и бял дроб, далак, бъбреци), която осъществява тяхната основна функция и осигурява обмяната на веществата. В изграждането на всеки орган могат да се различат два основни компонента, а именно: 1) паренхим на органа, изграден от специфични тъканни елементи, които определят функционалния облик на органа; 2) строма или скелет на органа. Ал. Гюровски, АЧ, 50. Тук [при белодоробното сърце] играе съществена роля склерозата както на кръвоносните съдове, така и на белодробния паренхим. Л. Томов и др., СВВМ, 4. Много важен биопсичен метод е вземането на късче с широка игла, която отрязва малка част от паренхима на един орган. Б. Кърджиев, ОПА, 10. Тялото му [на метила] е съставено от три пласта клетки: външен, вътрешен и среден, наречен паренхим. Зоол. VII кл, 20.

2. Бот. Основна тъкан на растенията от почти еднакви на дължина, ширина и дебелина клетки, чиято функция е синтез и запасяване с органични вещества. Те [стъблените грудки] имат много резервен паренхим и служат за натрупване на резервни вещества. М. Воденичаров и др., ЕБ, 102. Сладката папрат е много разпространена.. Листата са изградени от епидермис и хлорофилоносен паренхим. Бтн VI кл, 95. Епидермисът предпазва паренхима на листата от изсъхване. Бтн V и VI кл (превод), 42.

— От гр. пара‑ + Vγχυμος 'сочен, налят'.