ПАРЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. 1. Умал. от парѐ; парица, паричка. Софка я [кутийката] отвори и изсипа в шепата си купчина златни пари и накити: петдесет и осем лири и наполеона, една пендара, .., десет други ситни златни паренца, три пръстена. Д. Талев, СК, 67.

2. Обикн. мн. Цвете паричка; парица. Тука един куп трендафил,.. Таме други куп ружа, .., а окол купа насадени на колело червените и бели паренца. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. — Ами това цвете как се вика, мамо? .. — Тия ситничките с белите и червени цветчета са парѐнца. Т. Влайков, Пр I, 194-195.