ПАРЕЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РЕЩ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от паря като прил. 1. Който пари при докосване поради високата си температура; горещ. Те получиха по едно късче от парещата ароматична баница със сирене и излязоха от кухнята. Д. Калфов, Избр. разк. 260. Тя усети парещата му ръка и вторачено се вгледа в очите му. А. Гуляшки, МТС, 96. Отново сменява компресите и докосва парещото детско челце. Ст. Марков, ДБ, 195. // За слънце, огън — който грее силно, излъчва голяма топлина. Слънцето печеше над главите им, беше задушно и топло, но те стояха под парещите му лъчи и говореха за онова, което видяха в музея. П. Стъпов, ГОВ, 96.
2. Който предизвиква остро неприятно усещане, болка; парлив. Там, дето бе отокът, сега той [Левски] сещаше смъдене, но тая пареща болка не го плашеше. Ст. Дичев, ЗС I, 615. Той се сепна, спомни си, че никак не бе спал през нощта, и изведнъж усети лютива и пареща умора под клепките си. А. Гуляшки, Л, 151. Свързваше арматурата, като оставяше парчета кожа по парещите от четиридесетградусовия студ железни пръчки. Н. Тодоров, ЗБ (превод), 24.
3. Прен. Който причинява много силно, обикн. отрицателно преживяване, душевна болка или който е свързан с такова преживяване; парлив. Един голям, парещ, нетърпим страх сви сърцето му до болка — оттук нататък започваше истинското мъченичество. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 415. Наред с парещата болка по мама изпитвам може би за първи път неудържима жал за самия себе си. С. Таджер, ПНМ, 104. Обвиваше възглавницата си с ръце, парещи сълзи пълнеха очите ѝ. — Защо си такъв лош — хлипаше тя [Людмила] без глас, — какво ти направих, та бягаш от мене? А. Гуляшки, СВ, 267. // Прен. Който много силно вълнува, въздействува; парлив. Погледът на Мечев се спря на тая чудна красавица, налята като узрял плод, но сега в погледа му нямаше нито парещ порив, нито пожелание. Д. Спространов, С, 155. В нейното пламнало въображение се развихрят в превара хиляди парещи въпроси, съпровождани с горчиви обяснения. М. Кремен, РЯ, 598. Зрителната зала за Будевска бе нещо като обществена съвест. Тези именно "стотици чифта очи" тя усещаше като галещи или парещи. Ст. Грудев, АБ, 189.