ПАРКЀТЕН

ПАРКЀТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е настлан с паркет. Домакинята .. пое от слугинята сребърната широка синия с предметите на прощъпалника и заедно с мъжа си ги наредиха въз килимче, постлано на паркетния под. Ив. Вазов, Съч. ХII, 43. Салонът [на влекача] е много елегантен. Облицован е с махагонен фурнир, месинговите ръчки и дръжки блестят и светят като златни от чистота, по паркетния под е постлан килим. П. Спасов, ХлХ, 303-304. В полумрака на залата.. светна прожектор и сноп алена светлина озарява паркетното колело на дансинга. Св. Минков, ДА, 107.

2. Който се отнася до паркет1. В неговия зимник имаше складирани паркетни блокчета. П. Славински, ПЩ, 300. Тънки паркетни дъски, залепени на плочи от талашит, също биха поевтинили строителството. ВН, 1959, бр. 2495, 2. Паркетен лак. Паркетен цех. Паркетни машини. Паркетно производство.

3. Прен. В съчет. със същ. кавалер — който е изискан, галантен с дами и им партнира в светски салон обикн. при танци. Висок, строен, хубав и млад, той като че беше роден само за паркетен кавалер. Д. Калфов, Избр. разк., 383. Той танцуваше неуморно с млади и стари, целуваше ръце наляво и надясно и не се обиждаше, когато Методи го наричаше "нашият паркетен кавалер". М. Грубешлиева, ПП, 223.

Списък на думите по буква