ПАРКЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РКЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от парк1. Снощи седях с книга в ръка при Аара, дето толкова пъти сме били с тебе и Санча. И тъга ми дойде, че не си пак тука, ти би предала нова поезия на разкошното паркче. Ив. Вазов, ПЕМ, 79. Тъкмо се бяха разминали две товарни композиции и имаше тишина в района на гарата с едно паркче вдясно. Д. Вълев, З, 286. А тази, трънливата поляна, не ти ли се набива в очи? Меракът ми е тук да направим едно паркче. Ст, 1963, бр. 922, 2.