ПАРЛАМЕНТА̀РЕН

ПАРЛАМЕНТА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който се отнася до парламент и до неговата дейност и функции. В агитацията по парламентарните избори двете групи на либералната партия разкриха картите си. В. Геновска, СГ, 226. Парламентарен контрол. Парламентарен секретар. Парламентарна сесия. Парламентарна трибуна. Парламентарно заседание. Парламентарни дебати. Парламентарни комисии. // Който е представен в парламента. Парламентарни партии. Противоп. извънпарламентарен.

2. Който се осъществява чрез парламент. Въвеждането на конституционен режим с парламентарно управление в съседната ни империя погълна всецяло македоно-одринския въпрос. БД, 1909, бр. 1, 1. После той [Т. Икономов] търсеше доказателства за нуждата от втора камара за нашия народ и ги намираше в "в степента на неговото развитие" и слабата му подготовка за парламентарен живот. С. Радев, ССБ I, 87.

3. Където управлението се осъществява чрез парламент. Въпросът бе съвсем естествен и се оправдаваше с традициите на всички парламентарни страни... Каравелов обаче не пожела да отговори. С. Радев, ССБ I, 241. Парламентарна монархия. Парламентарна република.

Парламентарна група. Полит. Народни представители, депутати от една и съща партия или коалиция в парламента. Парламентарна група на левицата. Парламентарна група на обединените демократически сили. Парламентарна демокрация. Полит. Парламентаризъм. Иван Касабов си остана заклет социалист, убеден, че парламентарната демокрация и личният нравствен пример ще доведат хората по-лесно до социализма, отколкото демонстрациите и бунтовете. Ем. Манов, ДСР, 87.

Списък на думите по буква