ПАРЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РЛИВО. Нареч. от прил. парлив. Въпреки сухарът стомашните киселини се изкачваха парливо по хранопровода му и го караха да хълца старчески и горчиво. П. Вежинов, ВР, 122. Той виждаше наоколо си равнодушието и забравата — че никой не делеше раздразнението му, не се покланяше на кумира му; още по-малко се досещаше да гуди лека на парливо болящата рана на честолюбието му. Ив. Вазов, Съч. IХ, 74. Там, на открито, при парливо соления вятър, при безкрайния морски простор вече се дишаше по-леко. П. Михайлов, МП, 24.