ПАРМАКЛИЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРМАКЛЍЕН
ПАРМАКЛЍЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който е с пармак; пармаклъчен, пармаклия. Сред село е къща висока, / висока — чардаклиена, / около пармаклиена. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 140.