ПАРМАКЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРМАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Диал. Който е с пармаци (в 1 и 2 знач.); пармаклъчен, пармаклиен. А на мене ми е малко жал за старите якорудски къщи.. Последните от ония пармаклии къщи с писани стени и открит пруст, през който се влизаше в одаите и под чийто потон виеха гнезда лястовиците. Отеч., 1979, кн. 17, 22. След два часа колата ся спряха пред един вратник пречкав (пармаклия). П. Р. Славейков, ДБ (превод), 50. Тръгнала е Мита / жълта пръст да копа, / къща да си лепи, / къща чардаклия, / одър пармаклия. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 283. Че ми са я прочул / Минчо хайдутяна, / глава ми я дигнал, / свят я погубял, / главини я юдзел [взел], / кале я изградил, / кале пармаклия. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 5.