ПАРНАСИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРНАСЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Лит. Теория на френската литературна школа "Парнас" от втората половина на ХIХ век, чийто основен принцип е "изкуство за изкуството". Във Франция.. той [символизмът] се яви като реакция на парнасизма с неговата студена обективност и възкресяване на сухотата под маската на интелектуализъм. Е. Каранфилов, Б III, 174-175. Пренебрежителното отношение и подценяването на литературната дейност на вестника говори за откъснатост, за някакъв своеобразен парнасизъм. ЛФ, 1958, бр. 17, 1.

2. Прен. Артистично пренебрежение към бита, откъснатост от ежедневието. Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери.. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм ѝ бе органически чужд. Ст. Грудев, АБ, 188.

— От гр. собств.