ПАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Отоплявано стъклено помещение за от‑

глеждане на ранни зеленчуци, плодове или цветя през зимата; оранжерия. Между ябълковите и вишневите дръвчета се издигаше стъклена оранжерия с тропически растения и с парник за зимата. Ст. Волев, МС, 22. — Я, чичо Илия, откъде си ги взел, нали сега е зима? — Те са силни цветя, Петьо, не се боят от студа. Пък има и парници — обясни Илия. Ем. Манов, ДСР, 479. През гъстия листен склоп едва се процеждаха тънки слънчеви снопчета.. Отвред лъхаше тежко упоително ухание. Топло и задушно като в парник! П. Бобев, К, 7. ^● Обр. Има поети, които имат вече няколко десетилетия зад себе си, а няма какво да ни кажат.. За тия восъчни кукли в нашите естетически парници тепърва литературната критика има да си казва думата. Съвр., 1975, кн. 2, 66. // Покрита със стъкла, вкопана в земята леха за отглеждане на ранен разсад за зеленчуци. Още през зимата засяхме доматеното семе в парниците, за да произведем разсад. ОП, 270. Кооператорите дигнаха стъклените капаци на парниците и почнаха да скубят разсада на ранния зеленчук. А. Каралийчев, СР, 56.

2. Прен. Разг. Задушно, горещо помещение. При нас днес стаята е парник. Не се диша.