ПАРНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀РНУВАМ
ПА̀РНУВАМ, ‑аш, несв.;па̀рна, ‑еш, мин. св. па̀рнах, св., прех. Остар. и диал. Парвам. Тежка мисъл ѝ падаше на сърцето от това подканяне. Парнуваше я нея мисълта — дали ще се намери мома и за тях. Т. Влайков, Съч. II, 93.