ПАРОДИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРОДЍРАМ, ‑аш, несв., прех. Книж. 1. Осмивам, окарикатурявам нещо или някого чрез шеговито имитиране, подражаване. Й. Радичков пародира и иронизира до гротескност остарелите представи за селото от позициите на едно съвременно мислене и виждане. Пл, 1969, кн. 23, 52. — Напуснал доброволно столичните заведения и клубове, тоя бохем и пияница дори в трезво състояние се подиграва с литературните награди.., пародира вестниците. Бл. Димитрова, ПКС, 320. Най-остроумни бяха Подвързачов, Дебелянов и Лилиев, които взаимно пародираха .. стихотворенията си. К. Константинов, ППГ, 162. Поетът използува културния език на интелигенцията, заема обрати и изрази от разговорната дворянска реч, употребява народни или старинни думи, пародира стила на романтици и класицисти. Лит. Х кл, 25.

2. Остар. Подражавам несполучливо на нещо, окарикатурявам нещо. Партизанщината не е престанала и не дава вид скоро да престане, да пародира изборите и да ги обръща в една овехтяла формалност. БД, 1909, бр. 11, 1. пародирам се страд.