ПАРОДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРО̀ДИЯ ж. 1. Лит. Изопачено, хумористично подражание на литературно произведение, на изпълнение или изпълнителски стил, в което карикатурно се подчертават и подсилват външните белези, а се променя съдържанието. Хуморът, пародията, иронията принадлежат към духовно сътворените проявления на смешното и са невъзможни без творческата дейност на субекта. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 234. Пародията "Отечество любезно" той [Елин Пелин] написа специално за устроената от сп. "Българан" вечеринка и сам я прочете. Сб??СЕП, 168. В страниците на "Барабан" еженеделно се поместват карикатури на удостоените с внимание български поети, с пародии на техни стихотворения. М. Кремен, РЯ, 427. Мълчаливият досега саксофон започва отново своите лудешки пародии. Св. Минков, ДА, 110. Пародия ся дума, когато казваме стих от някого поета, или част от някого списателя, но им изменуваме или един, или много слогове. С. Доброплодни, П, 49.

2. Прен. Несполучливо подражание на нещо; имитация. Той си спомняше, че имаше някакво безкрайно следствие, някаква жалка пародия на съд при закрити врата. Д. Димов, Т, 319. На вас ли трябва да обяснявам, че истинската демокрация е плод на по-високо културно развитие в живота на нациите. Това у нас е такава пародия на демокрация, че аз понякога искрено съчувствувам на княза. В. Геновска, СГ, 224. Снощното представление не беше представление, а скандал, жалка пародия, гавра. Сб??СЕП, 402. Попитах го защо не вземе телефона в една от палатките. Докторът отговори, че палатка с телефон вече не е палатка, а пародия на палатка, кич. В. Пламенов, ГШ, 58.

— Гр. παρо̀δία.