ПАРОКСИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРОКСЍСТ м. Рядко. Книж. Човек, който има склонност да изпада в пароксизъм, да възприема прекалено емоционално света. Скучно и непростително е за поета, възклицаваха пароксистите, да се разхожда напред-назад по утъпканите от неговите предшественици пътеки, когато пред очите му науката върти с "бесен динамизъм" лентата на новите светове и пътища. Ал. Лилов, К, 63.
— Фр. paroxyste.