ПАРО̀Л

ПАРО̀Л1 м. Остар. Книж. Парола. — Странно: Аника употребява в своите тъмни боравения името на папа̀ за парол — пфу! А. Страшимиров, Съч. V, 170. — Па‑

рол! — настоя момъкът, без да показва, че познава Васил. Д. Вълев, З, 226. — Недя, защо не искаш парол? — шеговито я запита туристът. — Видях ви — усмихна се момичето. Х. Русев, ПС, 123.

ПАРО̀Л

ПАРО̀Л2 м. Рядко. При някои игри на карти (покер, канаста и др.) — отказ за получаване на допълнителни карти при раздаване, като се отстъпва реда на следващия играч. Обр. Сетне ще си имаме в другата стая готови снопчета в запас, та като дойде време да густираме бюлетините, ако бъдат малко, можем да отидем на парол, а в краен случай ще шибнем и едно мазо. Ал. Константинов, Съч., 179.

— От ит. paroli през фр. parole.

Списък на думите по буква