ПАРОЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРО̀ЛА ж. Тайна условна дума (или израз), която служи за разпознаване на свой от чужди лица при военнослужещи, конспиративни организации и др. Поручик Балчев замина със следобедния влак в гарнизона си и отнесе и там паролата за преврата. Ем. Станев, ИК III, 181. Той знае паролата, ще разбере кой си и ще те напъти какво трябва да правиш по-нататък. А. Гуляшки, ЗР, 120. Най-важното беше да запомня мястото на бъдещата явка, паролата и часовете на трите контролни срещи. П. Вежинов, ЗНН, 115. Тъкмо по това време Павката ми връчи пакет с позиви и нареди да го предам през нощта на неизвестно лице в ловния парк. Обясни какви пароли да си разменим. К. Георгиев, ВНП, 22. Докторът чува, че се похлопва на врата, като се изговориха някои неразбрани за него думи; вероятно това е било паролата им. Лат., 1885, кн. 9, 5-6. ^● Обр. Знаменосец на "новия повей" в нашата литература се яви безспорно Кирил Христов, който в паметните си "Трепети" от 1897 г. развя пандера с надпис "Жени и вино!" Паролата бе намерена. Г. Бакалов, Избр. пр, 324. Това променчиво време и тоя мой шантав смях на изблици — всичко бе парола на пролетта. Бл. Димитрова, ПКС, 69.

◊ Давам парола. Нареждам да се започне някаква акция, действие и под. От партийното ръководство веднага се даде паролата без никакво пререкание с офицера да се приберем незабавно във вътрешността на затвора. Мл. Исаев, Н, 195.

— От ит. parola или фр. parole 'дума, говор'. — Училище, 1871, бр.1.