ПАРТЍЕЦ

ПАРТЍЕЦ, мн. ‑ѝйци, м. 1. Член на политическа партия. И колко става мъчно човеку, като си спомни за приятелска партийна привързаност до саможертва на партийци към своя водач в чужбина. Н. Мушанов, С, 41-42.

2. Разг. Член на Българската комунистическа партия до 1989 г. Той беше безпартиен, докато другите бригадири бяха партийци. И. Петров, НЛ, 113. Това приятелче [Игнатов] смята, че като партиец може да командува дипломирания инженер Иеремия Плачков. П. Незнакомов, БЧ, 73. Пак имало съкращения .. и не било зле да се сдружа с този или онзи, защото бащите им били големи партийци. Г. Крумов, Т, 45.

Списък на думите по буква