ПАРТИЗАНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТИЗА̀НСКИ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до нелегална въоръжена

борба. — Командир на отряда ще бъде другарят Пейчо .. — Ще се обръщате към него с партизанското име Боян. П. Вежинов, ЗНН, 99. Дон Карлос с енергия организува в Арагон своите партизански чети в регулярна войска. Хр. Ботев, Съч. 1950, 11. Като са придържаше обичайната на Пиринейския полуостров партизанска война .., той постоянно безпокоил римските легиони с бързи внезапни нападения и засади. Н. Михайловски, РВИ (превод), 234. Партизански командир. Партизански отряд. Партизанска колона. Партизанско движение.

ПАРТИЗА̀НСКИ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който се отнася до партизанство²; партизанщина.- Защитата на княза не е дело партизанско, защото той е княз на всички българи. С. Радев, ССБ II, 108. По това време партизанските страсти бяха твърде много разгорещени. Сб??СЕП, 42-44. То [последното ми ходене в София] .. стана предмет на тайни някакви съобщения, явни размишления и газетни разправии, но разправии партизански, изопачени и пристрастно изложени. П. Р. Славейков, ПХС, 1. Засвидетелствувам тука своята благодарност и към ония, които без партизанска предубеденост посрещнаха труда ми и изказаха набързо или подробно впечатленията си. К. Христов, ЧБ, IV, Времето беше партизанско — озлобление и гражданско ожесточение прояждаха целия обществен живот. Т. Жечев, БВ, 388.

2. Който се отнася до партизанин² (в 1 знач.). А събирането на данъците ставаше сѐ по-безпощадно,.. Масата.. роптаеше. Към тия причини на недоволство се прибавяше и нетактичността на администрацията. Тя бе неопитна и партизанска. С. Радев, ССБ I, 249. Полиция, правосъдие, финансова администрация, народен поминък, всичко това днес е в партизански ръце. Пряп., 1903, бр. 29, 2.