ПАРТИЙНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТЍЙНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Принадлежност към политическа партия и участие в нейната дейност, отношения, виждания. Между тях има много, които са чужди на всяка партийност и политика. Й. Йовков, Разк. III, 109. Аз съм депутат.. Искам да чуя какво ще ми кажеш ти. — Не съм запознат с вашите работи. Чужд съм на всяка партийност. Елин Пелин, Съч. IV, 174-175. Основата, сърцевината на принципа на партийността е политиката на партията, линията, която провежда партията. РД, 1959, бр. 307, 2.

2. Рядко. Обикн. в изкуството — отстояване на партийни схващания и идеология. Мнозина от тези, които искаха да създадат "чиста литература", създадоха всъщност произведения, наситени с буржоазна публицистичност и партийност. В. Йосифов, Избр. тв I, 171. // Стесн. Отстояване на комунистически партийни схващания и идеология. Плеханов, който неправилно схващаше ролята на партията като авангард на класата, като субективен фактор, естествено не можеше да реши въпроса за партийността в литературата. Г. Бакалов, Избр. пр, 405. Дълбоко е погрешно да слагаме знака на равенството между понятията типичност и партийност. Т, 1954, кн. 4, 44.