ПАРТИТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРТИТУ̀РА ж. 1. Муз. Нотен запис за многогласови или инструментални партии, нанесени на отделни редове една под друга, за да се следят едновременно (обикн. от диригента). Неговият [на диригента] мисловен процес при музицирането достигаше до съвършената анализа на произведението, търсещ всичко скрито в архитектурата на партитурата. БНТ, 1940, бр. 194, 1. Оркестърът се справи със сложната партитура, изискваща виртуозно изпълнение на инструментите. НК, 1958, бр. 9, 5. Оперната партитура е не по-малко сложна от симфоничната. НК, 1958, бр. 25, 2. ^● Обр. Пролетта.. дошла с неизменните бълбукания на поточета, жужене на пчели и тук-таме нещо от партитурата на птиците. Й. Попов, БНО, 136. В хорчето НАТО се дочуват гласове,които не пеят според партитурата. ВН, 1958, бр. 2000, 4.

2. Съвкупност от нотни листове с такъв запис. Диригентът дирижираше оркестъра без партитури. △ Нося партитурата на симфонията.

— Ит. partitura.