ПАРЦАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЦА̀Л м. Разг. 1. Къс, парче от плат или дреха, обикн. стара, вехта, непотребна, използвано за бърсане на прах, миене на под и др.; бърсалка. Дъщерите подреждаха цветята. Малката почисти саксиите от угарките .., а голямата избърса с мокър парцал, едно по едно, листата на фикуса. Чудомир, Избр. пр, 68. Дойчин стана много рано, изведе коня на двора, напои го, изтърка с вълнен парцал бутищата и гърдите му и го оседла. К. Петканов, ЗлЗ, 19. — Какво, поряза ли се! .. обади се баба Бойка .. и като одра парцал от вехтата блуза, с която жънеше, стърка буреняк, наложи ръката на Станка и я върза. Ил. Волен, ДД, 105. Когато боли деца само корем .. да им ся тръка коремът просто с ръка или с един парцал фланелен, натопен в ракия. Лет., 1871, 129. В същийт ден изметват къщата с някой църн парцал, който после изхвърлят на пъти. СбНУКШ ч. III, 166. Не плачи, моме, кога са жениш,/ най да си плачеш, кога го кърпиш [мъжа си]/ големи дупки, малки парцали. Нар. пес., СбВСт, 228. Баба реже парцали на ленти — ще тъче черги с тях.

2. Разш. Разг. Всякакъв по-голям къс от нещо, което може да се разкъсва, накъсва; парче. Може тази кухня [английската] да е най-рационалната .., може, но избави, Боже, от тези грамадни парцали кърваво .. безсолно месо и от тези лигави ,.. скашкани зеленчуци ... у-уф! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Мита изнесе баницата, а пък Нонка я накъса на едри парцали. К. Петканов, ЗлЗ, 235. Настървените хищници налетяха върху него [заека]. Струпаха се на купчинка — лисици, вълци, захвърчаха парцали от разкъсаната заешка козина. О. Василев, ДГ, 95-96. Големи парцали от мъх, във вид на реси, висят от клоните над главите ни. Ив. Вазов, Съч. XV, 91. Мрачните ѝ прозорчета [на къщичката] са закнижени с парцали от пожълтял вестник. Т. Харманджиев, КЕД, 30. ^● Обр. Пламъкът на свещта къса парцали мрак. К. Константинов, П, 5. Тия бяха горе-долу мислите на Матей Матов, или по-скоро проблясъци на мисли, парцали, що се извиваха в душата му като вихрушка. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.

3. Обикн. мн. Прен. Разг. Вехта, износена, обикн. скъсана дреха; дрипа. При нас стоя дълго време затворен един нещастен просяк, облечен цял в парцали. К. Величков, ПССъч. I, 68. Те бяха боси. Едни бяха облечени в парцали, а други — във вехтички палта и панталони. Ем. Манов, ПУ, 178. Жени, старци, деца, ученици, прости хора с овчи кожуси, а някои дори в парцали прииждаха да се поклонят пред праха на любимия народен поет [Пушкин]. А. Каралийчев, С, 124. Че си взема̀ Марко къпасазъ̀,/ че си взема̀ гърчава кобила/ и си взема̀ скъсани дисаги/ и облича просешки парцали,/../ и отиде Велю кум да става/ със тази ми гърчава кобила. Нар. пес., СбНУ XLVI, 7. // Пренебр. Дрехи. Бедната му майка.. От няколко месеца се разхождаше из апартамента с парцалите на вуйна му, постоянно

го стряскаше ту с някое мършаво деколте, ту с голия си костелив гръб. П. Вежинов, НБК, 153. — Не стига дето прахосвате толкози пари за нищо никакви парцали, ами като са захласнете в тях пущини, па не мислите за вкъщи како тряба да са наготви. Д. Войников, КЦ, 2. Един парцал имаше,/ на гъза му климаше. СбВСтТ, 1021.

4. Само мн. Разг. Обикн. пренебр. Дрехи, завивки, лични вещи и покъщнина; партакеш. — Още утре да се махаш! .. Ще ти събера парцалите и ще ги изхвърля. Й. Йовков, Б, 31. — Добруването не дойде, това го виждате вие сами .., защото на повечето от вас се продават от бирника котлите и парцалите. Кр. Велков, СБ, 110. — Вън! Вън скоро, муцуна ниедна! Още сега да си прибереш парцалите и право в строя! Д. Калфов, ПЮН, 148. Залпът бе чут откъм катуните, циганите млъкнаха и спряха да товарят парцалите си. Й. Радичков, ВН, 151. Облича се безвкусно с парцали от пазара.

5. Стари тъкани, дрехи, развлачени на дарак, като суровина за текстилната и химическата промишленост или за битови нужди (пълнеж за дюшеци, възглавници и др.). Испанските арабе изнамерили да правят хартии от лен и от кълчище, а у Германия около 1 300 лето зели да ги правят и от парцали. ВИ, 125. Книгата за писание става от сякакви парцали, особено от леняни. Т. Икономов, ЧПГ, 112.

6. Прен. Разг. Човек, който е съвсем отпаднал физически, останал без сили, изтощен; дрипа. Онзи ден довлякоха едно момиче .. парцал, ти казвам. .. Така лошо са се гаврили .. с него. П. Михайлов, МП, 66. Какъв мъж беше, а сега е парцал. Плачлив старец и нищо повече. И. Петров, МВ, 194. Цяла нощ не можах да мигна и днес съм парцал.

7. Прен. Човек без достойнство, без авторитет; дрипа. Какво значение имаше стачката сега, когато собствената му черга [на Чакъра] гори, когато дъщеря му е станала изтървано момиче, развратница, парцал. Д. Димов, Т, 274. — Истината ли? Намерѝ баща си и него питай за нея. Защо питаш мене — аз съм един парцал в тоя дом! К. Петканов, ДЧ, 212-213. Не се сърди, де! — Сърдя се. Не съм парцал. Б. Болгар, Б, 54. — На̀ и той минава за луд, за смахнат. А никому зло не е направил .. той е нищо — парцал, дрипа. Ст. Чилингиров, ПЖ, 118-119.

8. Прен. Пренебр. Слабо, неиздържано произведение, книга, най-често вестник и под.; дрипа. Раковски продължи. — Тоя парцал, който господата са нарекли мемоар, може да докара голяма беда на българското дело. Ст. Дичев, ЗС I, 452. Това беше един от органите на противната партия. — Знаете ли кой е редактор на този мръсен парцал? Ив. Вазов, Съч. XXV, 101-102. Обикновено намираше Златан да чете вестник. — Я хвърли тоя парцал! — казваше отегчено Чудото. — Дай да ударим едни карти. П. Вежинов, ВР, 79. — Ами сега всички вестници са едни, дядо — обясни Анго. — Махай го тоя парцал! — развика се дядо Тома. — Лъже! Не е вярно! Г. Караславов, Избр. съч. V, 170-171.

◊ Вдигам си/вдигна си (обирам си/обера си, прибирам си/ прибера си, събирам си/ събера си) парцалите. Разг. Обикн. пренебр. Отивам си, махам се от някъде. — Хайде, а обирай си парцалете! — зафана свекъра, като се залюшка към къщи. — А измитайте се из къщата ми! Не ща ви! Т. Влайков, Съч. II, 98. — Смисли се за мене .., че ми иде да си дигна парцалите и да си вървя у бащини. Н. Хайтов, ПЗ, 69. Захвърлям/захвърля като парцал някого. Разг. Изоставям безцеремонно някого. — Ти не можеш да я захвърлиш като парцал, след като умря баща ѝ, след като присвои "Никотиана" чрез нея! Д. Димов, Т, 193. — Искал си, значи, да си минаваш времето с мен и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Св. Минков, РТК, 87. Изхвърлям/изхвърля като парцал някого. Разг. Изгонвам, изпъждам, уволнявам безцеремонно някого. Колко души са си мислили, че без тях не може, а току гледаш — изхвърлили ги като парцали и нищо — машината си върви. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Страх ме е от Станкулов. Чувствувам как ме дебне и чака да направя някаква грешка, за да ме изхвърли от гарата като парцал. М. Марчевски, П, 266. Изяждам/изям с парцалите някого. Разг. Преследвам, измъчвам, тормозя някого (обикн. без той да е виновен), защото му завиждам, пречи на интересите ми или защото го мразя. — Тази вечер чорбаджията беше също като побеснял.. — рече като на себе си Тончо. — Да му паднеш — с парцалите ще те изяде. Г Караславов, СИ, 219. Ако река да дам аз пиеса и бъде приета и играна, нали ще ме изядат с парцалите. С. Казанджиев, Сб??СЕП, 491. Гледам (държа се, съм) като ударен (плеснат) с мокър парцал <по главата, лицето>. Разг. Гледам (държа се, съм) силно изненадан от нещо неприятно; слисан. Мигам на парцали. Разг. Гледам смутено, в недоумение, не зная какво да кажа, обикн. когато съм виновен и ме изобличават. Босната и Костаки като зачесаха оня хубостник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! .. А той само мига на парцали и сумти. Ст. Чилингиров, ПЖ, 151. Сега у нас е интересно! Баща ми фучи че Евгени се е завърнал, майка ми го подиграва, а брат ми мига на парцали. Н. Каралиева, ТД, 80. На парцали вали (пада). За сняг — обилно, силно (вали). Пада снег/ бял и мек,/ вали, вали/ на парцали. Елин Пелин, ПБ, 93. Стана твърде студено и снегът захвана да пада на едри парцали. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4. Налягам си/ налегна си (натискам си/ натисна си, свивам си/ свия си, сядам си/

седна си) <на> парцалите. Обикн. в св. в. Разг. Примирявам се с нещо, укротявам се, не смея да се противопоставя; подчинявам се, кротувам, мирувам. Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите. Л. Стоянов, Х, 86. — Казал съм ти толкова пъти вече да мирясаш, да си седиш на парцалите. Ти продължаваш като бесен да тичаш по всяка фуста. В. Нешков, Н, 78. В края на краищата земеделските кметове ще си налегнат парцалите, щом разберат, че правителството на Стамболийски е свалено. Ем. Станев, ИК I и II, 192. На̀ ти <си> куклите, дай <си> ми парцалите. Разг. Употребява се за означаване, че някой иска да скъса отношенията си с някого, но без сериозни причини. С парцалите. Разг. Изцяло, напълно. — Какво искаш от държавата, снахо! — каза той [старецът] раздразнено. — Ако си силен и богат, можеш с парцалите да я окрадеш, но ако си сиромах .. не чакай да ти помогне. Г. Караславов, ОХ II, 522. Ям парцалите на някого. Диал. Одумвам някого, злословя по негов адрес. Комшийкште ѝ ядат парцалите, че ѝ шарели очите.

— От перс. през тур. partal (parsal). — Други (диал.) форми: парта̀л, парца̀н.