ПАРЦАЛАНКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЦАЛА̀НКО, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Парцалан; парцаливко, парцаливец, дрипльо. Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно от един брашнарски магазин и затова щяха да го съдят. Ц. Церковски, Съч. III, 282. Те [жените] я гледаха насмешливо — ех, каква ще да е тази богата и учена чорбаджийка, щом един парцаланко можа да я завърти. Г. Караславов, СИ, 38.