ПАРЦАЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРЦАЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За дреха, завивка и под. — който е износен, скъсан; изпокъсан, одърпан, окъсан, дрипав. Все тъй сух и окъсан, с плосък корем, на който едва се крепяха парцаливите му гащи, Мино вървеше с изправена глава и походка, в която имаше нещо твърдо и решително. Ст. Марков, ДБ, 472. Емперата лепеше с дървена лопата говежди тор по стените на плевника. Жена му седеше на парцалива рогозка. К. Петканов, СВ, 38. Парцаливите гетри, от бракувани ботуши на Гроздана .. бяха захвърлени, полузарити, в разсипаната слама. Д. Калфов, ПЮН, 32. Той са покривал с една парцалива дреха, носял една вета торба на гърба си, живял в една голяма делва. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 240-241. Па станала Деяна Попова,/ та облекла дреи парцаливи,/ облекла се у просячки дреи. Нар. пес., СбНУ XI, 29. ● Обр. Тъмна и страхотна нощ. По небето с бяс и бързина се гонят парцаливи облаци и през черните им дрипи от време на време студено поглежда луната. Елин Пелин, Съч. V, 61. Спря месец на залез — посред парцаливи,/ покъсани облаци — грей./ Зер сватба е! — Трепкат вълни като
живи/ и Дунава цял се люлей. К. Христов, Избр. ст, 210.
2. Който е от парцали; парцален. У дома Верка вече играеше с Норето, домъкнала всичките си парцаливи кукли. П. Здравков, НД, 172. Плашила размахват парцаливи ръце по бостаните. А. Каралийчев, С, 58.
3. За човек — който е облечен в парцали, в изпокъсани, износени дрехи; дрипав, одърпан, окъсан. Гледаш го парцалив, дрипав си иде, а иди у Лясковец на Великден, че да видиш салтанат, наниз и сербезлик. Ц. Гинчев, ГК, 237-238. Хаджи Смион .. слушаше хаджи Ахила, който .. пиян сипеше остроти и пословици, начогулен от куп парцаливи дечурлига. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. Ала мъките на Свиленка не се свършиха.. Ходеше парцалива, сукманчето ѝ беше кръпка връз кръпка. Кр. Григоров, И, 24.
4. Прен. Който е крайно беден. Това бедно и парцаливо село, поставено на входа на Рилската планина, е едно истинско разочарование. Ив. Вазов, Съч. XV, 6. — Оттатък дерето са царевиците, след това започват памуците, дали сме им най-хубавата земя, тлъста и черноземна, та да произведем много, щото народът е още парцалив. П. Ангелов, Ж, 22. На улицата — парцалива/ аз найдох се и растнах там!/ Там аз разбрах що е да мислиш/ за утрешния ден със страх. К. Христов, Избр. ст, 177.
— Друга (диал.) форма: парталѝв.