ПАРЦУ̀ЦА

ПАРЦУ̀ЦА ж. Диал. Слаба, некачествена ракия. — Е, не сме министър-председатели, ракията ни е парцуца, ама си я бива. В. Цонев, ЕВ, 27. Я да се отбием там [в Жириловка]. Ще да се видим с нашенците, ще напълним бурето с вода, а пък жамаданата [дамаджаната] — с парцуца. А. Каралийчев, НЧ, 72. — Благата ракия да не е някаква парцуца. Г. Караславов, ОХ II, 21. Секи ще намери по една махана: боба недоврял .. ракията ми мязала на парцуца. Ил. Блъсков, ПБ I, 9. По-добре у свата ракийца, че нека е парцуца. Послов.

Списък на думите по буква