ПАРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАРЧЀ, мн. ‑та, ср. 1. Къс, част от нещо (плат, предмет, храна, земя и др.). Когато Бистра взе всички изпити, старата приготви торта и отряза на Ванко най-голямото парче: — Заслужил си го. М. Грубешлиева, ПИУ, 34-35. Илков отвори куфара, измъкна бял селски хляб, парче сланина, торбичка фасул. Г. Караславов, ОХ II, 275. Някъде може да се видят, прикрепени към стените огледала, цели или само парчета. Й. Йовков, Разк. I, 6-7. Той откъсна парче от ризата си и запуши дупките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. — Къде е сега тая цигулка? .. — Иван я строши. Удари я върху оная опушена греда на тавана и я направи на парчета. А. Каралийчев, СР, 24. Види се, че Австрия ще са задоволи с твърде малко парче земя от Турция. НБ, 1876, бр. 9, 36. Слугата .. свекой ден му носел добра рана̀, ама той не ядел: земал едно парче леб и едно дробенче. СбКШ, 25. Ако чуят мойте бракя,/ тебе лудо ке загубат:/ ке те сечат парче по парче,/ парче по парче, залче по залче! Нар. пес., СбНУ X, 35. Парче хляб. Парче сирене.
2. Отделна бройка, единица от някакво множество или цялост. — Ох, за тебе всичко е лесно, че не знаеш как се е пестило и как се е събирало парче по парче. Ст. Костов, Избр. тв, 452. Потърсиха търговците всеки своето, кой що има да взима, па .. изпродадоха всичко, до парче. Къща, покъщнина, чержки. М. Георгиев, Избр. разк., 237. Решено бе също така, че цялото Придунавие .. за в бъдеще ще представлява един огромен блок.. В тази местност той имаше три парчета земя. Ст. Марков, ДБ, 502. Изведнъж в кухнята влезе десетгодишният Спасчо .., съгледа тавата с изпечените бадемови корабийки върху един стол, ловко протегна дългата си ръка и сграбчи две парчета. М. Грубешлиева, ПП, 24. — Е, момче? Има ли пъстърва по тая река? — попита Владе.. Оня ден издърпах една, ей такава! Кило и сто петдесет грама! — А! ... Там, в дълбоките вирове са улавяли [пъстърва] и до четири кила парчето! Д. Калфов, КР, 54. // Малък по площ недвижим имот (земя, нива, ливада и под.). Всички бедни селяни .. ще бъдат зачислени в това стопанство, в тая селска задруга.. Всеки ще влезе с парчето земя, което има. Й. Йовков, ЧКГ, 250. Макар да имахме само това парче, все пак се чувствувахме някак горди, че стъпваме на своя земя. Кр. Григоров, Н, 186. Последните години е живял с жена си на двайсетина километра от Берлин в малка селска къщурка, дето са обработвали парче земя. Г. Караславов, Избр. съч. III, 337.
3. Разг. Музикална творба, обикн. от популярния жанр. Физармониката му служи да хармонира и оркестрира репертоарните парчета. М. Кремен, РЯ, 586. Тя изсвири няколко неща със сръчност, каквато се среща на село.. После изпя една песен, някакво нежно, тъжно парче. М. Арнаудов, Г, 88. Една хармоника и една гайда свирят парчета от "Чардаша". Хр. Смирненски, Съч. III, 26. Когато беше времето ясно и благоприятно, той даваше най-приятни парчета, и то сѐ класически, като имаше оркестър. Лет, 1874, 234.
4. Разг. Млада и хубава жена, момиче. — Ама това .. Еминето, бива си го — многозначително се усмихна Келепирът.. — Ама парче! — облиза се друг. Б. Несторов, АР, 133. Томов я [Станка] оглеждаше внимателно и крадешком. "Не съм се излъгал!" — похвали се той наум." — Парче и половина!" Г. Караславов, ОХ, 450. — Какво? Вече се развеждате? Не думай, братле!.. Ама тя беше, с извинение, екстра парче бе!.. Че как тъй се реши? К. Калчев, СТ, 223.
◊ Бир парче. Разг. Със следващо същ. Малко, почти, до известна степен, в известен смисъл. — Делийски, я виж тука, оправи тая бумага, ти си бир парче писател. Ем. Манов, ДСР, 108. — Няма що да долагаш и аз съм бир парче доктор. Твоята болест е "кръшкачус лежячус". В. Нешков, Н, 337. За парче<то> хляб. Срещу нищожно заплащане, колкото за прехрана, препитание. — Отивам на нивата. Аз съм сиромах човек, мъча се за парче хляб. К. Петканов, Х, 175. Той живеел като "дебел плъх" в града, а те му работели земята за парче хляб и едни свински цървули. О. Василев, УП, 5-6. На парче работя. а) С възнаграждение за всеки изработен предмет, според извършената работа. Работи се на парче и понеже поръчките минават през няколко ръце, за същинските производители остава едва половина от възнаграждението. П. Делирадев, В, 331. Баща ми работеше на парче в една обущарница и едвам ни изхранваше със своята малка надница. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 24. б) За всяко нещо поотделно, без връзка между отделните неща и без оглед на цялото. Нашите хора не гледат в перспектива нещата, а работят на парче. <На>правя на парчета някого. Разг. Пребивам или убивам някого. Той [Голям Борован] се разфуча, спусна се към него с яростна закана, че ще го направи на парчета и Гануш трябваше да се спасява с бягство. Д. Ангелов, ЖС, 252. От парче месо, отглеждам (храня) някого. Разг. От най-ранна възраст, от раждането на някого. Да отгледа тя син от парче месо, да го изучи на книга и хубав занаят .. и сега .. да земе той да се отдели от тях! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. Слушай, аз те прибрах в дюкяна си от парче месо, се вика то. Гледах те като свой син и като на свой син ти говоря. Ст. Чилингиров, ХНН, 66. Правя нещо на парам-парче<та>. Диал. Скъсвам, строшавам съвсем, до краен предел. Всичко си вървеше — дето има една дума — като по вода. Никой не е мислил, че под водата може да има скала, гемията ни да закачи и да я направи парам-парче. Н. Хайтов, ДР, 215. Ама той [боздуганът] щом ударил момъка и са строшил на парам-парчета. СбНУ LVI, 40.
— От перс. през тур. parça.