ПАРЧЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАРЧЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от парче (в 1 знач.). Хаджи Злати .. донесе ей такова парченце от него, от честния кръст, малко колкото една трохичка. Й. Йовков, ВАХ 200. Сичките млинове и сичките медени парченца си олапал! — Ни едно парченце не съм видял. Л. Каравелов, Съч. VII, 72. Мъжката риба прави гнездото като изрови пясъкът с уста и извади дребните камичета.. После отива, та откъсва и донася парченца от листове на едни морски растения, та ги постила вътре в туй трапче. ИЗ 1874-1881, 148. Момичето си рекло со умот да земи едно парченце от златото и да пойди кай некой куменджия. СбНУ X, 133. Парченце шоколад. Парченце кашкавал.