ПА̀РЯ

ПА̀РЯ1, ‑иш, мин. св. па̀рих, несв., прех. 1. Топя нещо във вряла, гореща вода или заливам, обливам нещо с вряла, гореща вода; попарвам, изпарвам, запарвам. В големи, дълбоки корита жените пареха новата вълна и след това дълго я плакнеха в реката. К. Петканов, ЗлЗ, 244. От главата му се повдигала пара, като от котелът, в когото бабите парят дрехите. Л. Каравелов, Съч. II, 30-31. Беше тънко това вино .. и все не можеше да свикне с едва доловимия дъх на стара бъчва. — Парихме я с дървена сода — бе казал снощи сватът за бъчвата. Г. Мишев, ЕП, 137. Допреди месец-два той пиеше кафе, смляно само от леблебии и ръж, чай си пареше от липов цвят или розови листа. А. Гуляшки. Л, 144. — Най ме мъчи да паря трици на прасето и да мъкна ведрицата да го храня — оплаква се мама на тати. Н. Каралиева, ЯЧ, 50. Там [в кухнята] Дочка и Станка миеха съдовете, там перяха, там готвеха, там мъжете кълцаха тикви и пареха смлян фий за добитъка. Г. Караславов, ОХ, 15. Добре дошел, Рачко,/../ качамак да мешаш,/ коприве да париш. Нар. пес., СбВСтТ, 190.

2. Загрявам, затоплям някоя част на тялото с цел лекуване. Една жена ходеше насам-натам из стаята, като че тичаше. Гореше огън.. Приготвяха .. тухла да парят болния. Й. Йовков, ЖС, 35-36. Сериозно си натъртих дясната ръка в китката. Ще трябва да я паря, защото ме боли. Ив. Вазов, ПЕМ, 71. — Салеп, Салеп! — виках аз, както съм чувал да викат по нас. — Пари гуша, цери гърло! Ст. Дичев, Р, 95. Те [селяните] трябваше сега да си парят кокалите. Дълго време трябваше да се мине, догдето додат на себе си. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 580.

3. Възпалявям кожата при допир с коприва, медуза и под. Който си е парил ръцете да

бере коприва, на себе си гозба ще свари. Ст. Загорчинов, ДП, 353. паря се страд. и възвр. В туй време войниците, чиито дрехи се парят, стоят в двора по долни дрехи. Л. Стоянов, Х, 138. Посред нощ Алказ .. скочи от леглото и заходи из стаята .., измъчван от зъб.. Опита какво не: па̀ри се с възглавничка, нагряна на печката, налага зъба с чукан чесън. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5473, 19. Московецът, като отиде на хамам ,.. бие се с вършини по голите меса да му доде кеф и тогава си ляга да се пари .. с пара от насветлени камъни. Ц. Гинчев, ГК, 363.

ПА̀РЯ

ПА̀РЯ2, ‑иш, мин. св. па̀рих, несв., непрех. 1. Много съм нагорещен (или с много ниска температура) и при допир предизвиквам болка. Ето — около него е грейнало ясно слънце. Лъчите му сипят жар. Въздухът е нажежен, земята пари под босите му крака. Ал. Бабек, МЕ, 128. Неси като че ли и инстинкти нямаше. Той ужасно се учуди, като откри, че ютията пари. Или че котлонът може да ти изгори пръстите. П. Вежинов, БГ, 144. Продавачът с дрезгав глас се провикваше: "Топли гевреци, моля! Топли, парят!" Ст. Даскалов, СЛ, 506. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острият мраз, който безмилостно щипе и пари. Т. Влайков, Съч. III, 13. Лавина — лава. Огънят и студът парят еднакво. Бл. Димитрова, Лав., 159. Сто слънца са на небето звъннали и пламнали — / грей и пари всяка бучка, всеки стрък и камъче. А. Разцветников, Ст, 87. Малкото дете щом види свещ и посягва да ѝ улови пламъка, без да знае, че то пари. Д. Войников, У, 1971, бр. 6, 84. ● Обр. В ръцете си държеше и двете монети.. Но защо Бенко не им се радва? Защо ги държи така, като че ли парят в ръцете му? Ал. Бабек, МЕ, 41.

2. Силно грея, излъчвам голяма топлина; припичам, прежурям. Като попреминеше пладне и слънцето не пареше вече така силно .. достойните ергени отвеждаха свирците под селото, при върбите. Ил. Волен, МДС, 9. Над него [полето] пареше безоблачно небе — побеляло и премрежено от горещините. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 128. Слънчовите лучи, които паряха твърде горещо, тук в тая долина .. ставаха по-чувствителни. З. Стоянов, ЗБВ II, 98. Пари и припича юлско слънце,/ тежка задуха земя притиска. Н. Ракитин, Ст II, 153.

3. Имам висока температура (обикн. поради болест, силно преживяване и др.); горя. То [детето] плаче жално, тя усети с остра, неочаквана чувствителност как пареше челцето му на студената ѝ длан. То беше болно. Д. Талев, И, 610-611. Здравко направи усилие да овладее хълцането, което давеше гърлото му. Заговори с пресипнал глас, отчаяно. Бузите му пареха. Цв. Ангелов, ЧД, 76. Сълзите пареха върху изстиналите му бузи, устните му не преставаха да шептят: — Дано само остане жив... Дано не умре. Ал. Бабек, МЕ, 153. Дланите му взеха да парят от триенето на въжето. П. Проданов, С, 140. — Ти имаш огън на сърцето си, я как ти парят ръцете. Ил. Блъсков, ДБ, 54.

4. За рана, наранена част от тялото или орган — причинявам силна болка (като при изгаряне); боли, боли ме, гори ми. Куршумената рана пареше нейде високо над коляното, но де точно, Петко не можеше да определи. Ст. Сивриев, ПВ, 38. Младенов с облекчение седна на мокрия поизгнил стол.. Ходилата му пареха, сякаш бяха одрани. Х. Русев, ПЗ, 154. Пое си [Грашев] въздух, голите му лакти бяха издрани и пареха, коленете го боляха. Д. Фучеджиев, Р, 208. Аз се изправих на нозе комай до самите тези големци; бях зашеметен от пълзенето и от ританиците по мене; очите ми паряха — наляли се бяха, види се, с кръв. А. Страшимиров, А, 330. Тича той по него [полето] като ранен човек, комуто раната зле пари, дано се поразведрее. Ил. Блъсков, ДБ, 40. Как парят босите крака —/ подути,/ в грозни,/ гнойни рани. В. Андреев, ППес., 78. // За очи — боля поради преумора, безсъние. Стефанов искаше да заспи, очите му пареха за сън, а не можеше. Х. Русев, ПЗ, 12.

5. За коприва, медуза и под. — причинявам сърбеж или болка при допир; щипя, жаря, жуля. Той [дядо Колю] виждаше с очите си, че по бунищата растат само плевел, коприва и буника, и той знаеше, че едното требят като непотребно, другото пари, а третото — горчи и трови. М. Георгиев, Избр. разк., 157. Спомни си как преди тръгване с часове "помпеха" лостовете за котвите, плувнали в пот, която пареше на очите. Н. Антонов, ВОМ, 143. Кой от нас не би се позачудил, ако му се представеше пред очите животно на вид като съща омбрела .. отвътре ѝ .. проточени множество мясни жици, до които като се допреш, парят също като копривата. Ч, 1875, бр. 2, 69. Мъж от жена бяга,/ в копривата ляга;/ коприва го пари,/ той жeна си фали. Нар. пес., СбНУ VI, 77.

6. За ракия, спирт, пипер и др. — причинявам силно парливо усещане в устата, гърлото, стомаха и под.; горя, щипя, лютя. Даваха ни силна месна храна и парлива ракия.. И наистина, като я пийнеш, дълго време пари и гори в гърлото и гърдите ти. П. Михайлов, МП, 22. Той [баритът] е много тяжък и пари на язика като въглен. Д. Мутев, ЕИ, 121. Чушките парят, изгориха ми езика. △ Чесънът пари на стомаха ми.

7. Прен. Измъчвам силно, причинявам болка, мъка; горя. Чутите за баща му думи пареха на сърцето му. Цв. Минков, МЗ, 80. Ще пари [спомена нерад] — като въглен — на душите болни. П. Яворов, Съч. I, 151. Такивато злощастия се случват рядко..; на хилядото едному се случва такъв огън, но там, дето падне той, тежко на нея къ‑

ща, там гори, пари и пари до смърт. Лил., 1884, кн. 7, 26. Аз нали ти казах/ мома да не либиш,/../ мома с много пари,/ че парите парят,/ парят на сърцето. Нар. пес., СбВСтТ, 491.

8. Прен. За чувство — проявявам се с голяма сила, до болезненост; горя. Една и съща сила призова ни,/ една и съща обич пари в нас./ И ето ги — сърцата ни събрани/ за подвиг и за жертва в тоя час. Т. Харманджиев, П, 25. Пари болката, гърлото стиснала./ Ти прости,/ моя съвест,/ мой роден баща. Мл. Исаев, О, 53.

ПА̀РИ МЕ несв.; непрех. 1. Изпитвам физическа болка от допир или голяма близост до нещо горещо или много студено; пари ми, гори ми. Веднага награбил тавата, както била гореща, парела го ужасно, но нямало как — търпял. П. Вежинов, НБК, 231. — Но те са ваши, момчета, за веселба.. Ние трябва да ви дарим — опитваше се да възрази татко и така държеше парите в ръката си, като че ли те го пареха. Д. Бозаков, ДС, 70. Майка му стана, донесе портмонето, отброи осем лева и му ги подаде. Той ги пое с треперяща ръка. Струваше му се, че тия шарени хартийки го парят, горят пръстите му. П. Проданов, С, 23.

2. Изпитвам остро дразнене, болка или причинявам такова дразнене, болка; гори ми, пари ми. Потта [на Грашев] се сливаше през веждите в очите му и го заслепяваше, пареше го кожата на цялото тяло. Д. Фучеджиев, Р, 209. Яздеше с наведена глава и често прекарваше кърпа зад темето, връз кървавата ивица, що опасваше дебелия му врат. Тя го пареше като огромна пиявица. А. Христофоров, А, 16. // Изпитвам жажда. — Море нечем ти я вода — другояче ме пари, друго ми се пие, ама не знам що. Елин Пелин, Съч. V, 79.

3. Прен. Изпитвам остра душевна болка, мъка; страдам, пари ми, гори ми. Свие ли се самодивска китка/ в пазухата — ляво до сърцето!/ Пареше ме пусти кадър здравец,/ та гореше мое сърце клето! К. Христов, СК, 67.

ПА̀РЯ

ПА̀РЯ3, ‑иш, мин. св. па̀рих, несв., прех. 1. За нещо много горещо (или много студено) — предизвиквам силна болка или остро неприятно усещане при допир; горя, изгарям. Борис Глаушев не излезе от окопа, но стреляше едно след друго, цевта на пушката пареше ръцете му. Д. Талев, И, 571. Дните бяха изпълнени с непоносим зной, който пареше дробовете и изсушаваше тялото, а нощите вместо прохлада изпускаха задух. ВН, 1951, бр. 2245, 4. Дишаше дълбоко, с широко отворена уста и студеният въздух го пареше по гърлото. И. Петров, НЛ, 181. Бащата свиден син притиска,/ синът в баща е впил ръце./ Сълзите парят като искри/ брадясалото му лице. Ас. Босев, СЦС, 31.

2. За ракия, спирт, пипер и под — причинявам силно дразнене, парливо усещане в устата, гърлото; горя, щипя. Това нещо [бенедиктинът] хем пари, хем гъделичка гърлото, хем слади душата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 21. — Ако предпочитате алкохола, ще ви налее чашка багасейра или каша.. Тия две ужасни бразилски ракии от грозде и от захарна тръстика .. парят гърлото като пламък. Св. Минков, ДА, 53. // За коприва — предизвиквам сърбеж.

3. Прен. Причинявам силна мъка, страдание; измъчвам, горя. Не посмя да срещне Здравковия поглед, който пареше лицето му. Цв. Ангелов, ЧД, 201. Обр. Той я [от‑

ровата] попипваше с ръка, усещайки как мъка пари сърцето му. Ем. Станев, ВТВ, 8.

4. Диал. За слана — наранявам листата на растение; осланявам, попарвам. Китко зелена, червена,/../ осемнадесте години/ как си та прашам, заливам/ и вечеро та покривам/ със копринена кърпица,/ да тъ не пари сланона. Нар. пес, СбНУ XXXIX, 94. Едно бе дърво остало/ и то бе клето яворче./ Сал него слана не слани/ и него по̀пар не пари. Нар. пес., СбВСтТ, 783. Обр. Що ми си кимен, кахърен [байрако]?/ Дел та е слана парила/ ил та е огън изгорел? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 32. паря се страд. и възвр. Войниците хъркаха около огньовете в тежък сън.. Други .. сърбаха от изпочуканите канчета черен като катран силен чай, като се пареха и духаха. ВН, 1960, бр. 2860, 2.

ПА̀РЯ

ПА̀РЯ4, ‑иш, несв., прех. Диал. Поря, разпорвам; парвам, первам. Со сабя по гърло йъ сече, со боздуган по сърце йъ [ламята] парит. Нар. пес., СбБрМ, 81.

ПА̀РЯ

ПА̀РЯ СЕ несв., непрех. Разг. Опарвам се. Тоя народ расте по дух и сила и става опасен при достоен цар — парили сме се, та знаем. Ив. Вазов, Съч. XX, 36.

Списък на думите по буква