ПАРЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀РЯН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Паричен. "Училището" пак си побърка реда! .. паряния ни материал са изчерпа, а отдето чакахме да ни са внесе нещо от останалите спомоществования, и то не би; очи пълни — ръце празни, казва нашата поговорка. У, 1871, бр. 20, 320. През няколко дни Ясен ся събираше с Георгия, преминуваше с него нощите и канеше го със своята паряна помощ. — А защо си така щедър към мене? — попита един път Георгий. Б. Димитров, Я (превод), 95.