ПАСАЖЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСАЖЀР м. Остар. Книж. 1. Пътник в превозно средство, обикн. кораб, влак, самолет. Стотиците прозорчета на каютите светват едно след друго и приемат последните пасажери. Ив. Мирски, ПДЗ, 136. Сега той стоеше малко назад от останалите и гледаше слизащите от самолета пасажери. Д. Кисьов, Щ, 348. Сичките главни линии на железниците са задължени да държат секи ден постоянно по 11 вагона за пренос на войска, а един само — за пасажери. НБ, 1876, бр. 46, 182.

2. Лице, което е отседнало в хотел. Новината не беше се разчула .. улицата край хотела бе спокойна. Но щом музиката се зададе, от прозорците на хотела започнаха да надничат пасажери. Ем. Станев, ТЦ, 110. — Мина ли поне край "Гранд хотел Палас"? Нали каза, че сте се уговорили там с главния портиер да ти праща сегиз-тогиз някой болен пасажер от провинцията. Д. Калфов, Избр. разк., 80. От горния етаж се провикна и съдържателят на хотела: — Хей — казва — пасажери чакат за легла тук. Чудомир, СбСт, 31.

— Фр. passagere. — Друга (остар.) форма: пасажѝр. — С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии ... (превод), 1857.