ПАСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от пасвам¹ и от пасвам се; прилепване, наместване, нагласяване. Ще се премахне първото сглобяване и пасване на мебелите за износ, с което се съкращават операции и се прави икономия от труд. ВН, 1960, бр. 2608, 2. Важно условие за доброто качество на матрицата е доброто пасване на наборния печатаем материал. Г. Върбанов и др., НТ, 271. След сглобяване, балансиране, пасване и смазване на машината следва нейното изпитване при празен ход и с товар. Р. Ранков и др., М, 311.

ПА̀СВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ от пасвам².