ПАСИА̀НС

ПАСИА̀НС м. Книж. Нареждане на карти за игра по определени правила, обикн. за забавление или гадаене, предсказване. Гледането на карти ме привлича с хазартното напрежение на пасианса, с пъстротата на фигурите и своеобразния език на всеки, който твърди, че вижда в пръсна‑

тата колода бъдещето на длан. С. Северняк, ВСД, 103. Снежната глава редеше пасианс на съседната маса и помръдваше сухите си устни, сякаш сам си говореше. Ем. Манов, МПЛ, 256. Неговата вече съвсем надебеляла съпруга в това време си хвърляше пасианси и му разправяше градските клюки. П Спасов, ХлХ, 445. Уви, дните течаха сънно-лениви, прилични един на друг.. В такива дни се играеше пасианс. М. Кремен, Б, 159-160. Тя .. започна да набутва в голямата си кожена торба семейните скъпоценности, книжата и картите за пасианс. П. Славински, ПЩ, 63. Пасиансът не излезе.

— От фр. patience 'търпение'.

Списък на думите по буква