ПАСИЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СИЩЕН, ‑щна, ‑щно, мн. ‑щни, прил. Който се отнася до пасище. През лятото, когато са на пасищен режим, дойните животни дават мляко с по-мека мазнина, отколкото през зимата. Н. Димов и др., ТМ, 43. Овцете са пасищни животни. По-голямата част от годината те намират храната си на пасището. Осн. сел. стоп. VIII кл, 112. Царевръжки дял започва от седловината Добро поле (1957 м) и завършва на запад до долното течение на Рилска река и Струма с хълмисто подножие. Билото му е пасищно. М. Гловня и др., Р, 10. Пасищен период. Пасищно животновъдство. Пасищно отглеждане. Пасищно угояване. Пасищни площи. Пасищни участъци.