ПАСКВИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАСКВЍЛ м. 1. Литер. Кратко сатирично произведение в стихове или проза с остри, груби нападки. Стане ли много шумно едно чувство, седенките и беленките го награждават с една слава — с песента — в града ще бъде с пасквил. Ив. Вазов, Съч. XVII, 127. Както смешната, тъй и острата сатира тряба да изобразяват недостатките и пороците на цяло общество, а не на едно, кое да е лице. В противен случай сатирата са нарича пасквил и, като оскърбяване на личност, тя не е достойна за литературата. Т. Шишков, ТС, 175.

2. Сатирична хаплива рисунка. Но ето: на вратата пътни/ видя пасквил: изписан нос — / над него тоя надпис прост:/ "Кихавица на Салюста". Ив. Вазов, Съч. IV, 165.

3. Прен. Груба клеветническа нападка в печата. — Зависи от съдържанието на политическия циркуляр, драги. За жалост, то не ми е известно. Такива пасквили не чета. В. Геновска, СГ, 223. Намери се едва след 55 години тъмен герой в нашето тъмно време, който с пасквила си поиска да нанесе поругание над паметта на Ботьова. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 351-352. За да извадя от недоумение и съмнение всички онези приятели, които са прочели онзи твой пасквил .. който фигурира във втората ти част на многознаменателното ти литературно произведение. Пряп., 1903, бр. 70, 4.

— От ит. собств. през рус. пасквиль или нем. Pasquill.