ПАСКВЍЛА

ПАСКВЍЛА ж. Остар. Книж. Пасквил. Сатирикът има право да напада на развалени нрави и на недостатъци, но не и на личности. Ако нападанието става именно на лица, чрез измислени погрешки, с намерение да обезчести, то не е вече сатира, а пасквила. Д. Войников, РС, 201.

Списък на думите по буква