ПАСОМИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СОМИ. Само мн. Книж. Рел. Християни по отношение на духовния си пастир; паство. Стъписа се и митрополитът. Той забрави да благослови пасомите си. А. Христофоров, А, 262. Заговори на английски и гръцкият владика: — .. — И аз ти заповядвам веднага да напуснеш епархията ми, да не смущаваш повече моите пасоми. Д. Талев, ГЧ, 342-343. Буболечка се усеща вярващият в католишка катедрала .., където проповедта на жреца сякаш не е съставена от думи .., а затиска пасомите като лавина от внушуение. В. Мутафчиева, ИКМ, 89.