ПАСПОРТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАСПО̀РТ м. 1. Документ за самоличността на отделен гражданин на държавата. В паспорта си .. той бе записан Никола Папазов, адвокат. Ив. Вазов, Съч. XII, 105. — Как си можал да откриеш, че паспортите не са редовни. Й. Йовков, ВАХ, 45. Стражарят разгледа паспорта и легитимацията, надникна набързо в снимката, погледна Ванко. М. Грубешлиева, ПИУ, 238. В кафенето влязоха двама полицаи да проверяват паспортите. — Вашите книжа, господине — обърна се единият кам мене. Кр. Белев, РСК, 39. // ● Обр. На границата от мене / падна злоба и безвярство, / с моя паспорт — вдъхновенье — / влазям в светлото ви царство. Ив. Вазов, Съч. IV, 106.
2. Документ, който дава право да се пътува в друга държава и удостоверява самоличността на лицето, което го притежава. Чакам да получа паспорт и тутакси заминавам за странство. Стр. Кринчев, СбЗР, 345. Приятелите ми се грижеха да ми извадят от екзархията паспорт за Влашко. Ив. Вазов, Съч. VII, 160. Всички кораби, които пътуваха от Европа за Индия и Австралия, спираха в Александрия, но аз не можех да се кача нито на един от тях, защото нямах пари и паспорт. М. Марчевски, ОТ, 17. Новото, което [Левски] прибавя сега е, че е дошъл в България през 1869 г. с румънски паспорт под името Стан Станчулеску. Ив. Унджиев, ВЛ, 340. — Сичките чужденци, които дохождат в империята, трябва да бъдат снабдени с един паспорт. Ив. Богоров, ВУБЕ, 13. Дипломатически паспорт. Изселнически паспорт. Задграничен паспорт. Редовен паспорт. Фалшив паспорт.
3. Прен. Книж. Личност, име или някакъв продукт, които са представетелни, които съдържат, изразяват същността и характера на определена сфера на дейност. Наред с имената на други велики български мъже името на Иван Вазов е един от най-гордите паспорти на българската художествена писменост и култура. П.Матев, ПОС, 17. — И да си идем, цветята ще останат,.. Паспорта на текезезето си оставяме, хей! — ръшнеше Герга между жените. Ст. Даскалов, ЕС, 253.
4. Спец. Документ за машина, уред, превозно средство и др., издаден от завода производител, с технически данни и указания за използуването му; документация, книжка. За дъждовални тръбопроводи дадохме над 200 000 лв., но данните по паспорта не се покриват, има много дефекти. РД, 1961, бр. 88, 2. За всеки щам от жива култура е съставен специален паспорт, в който са отразени свойствата и признаците на щама, резултатите от изследватията и пр. ВН, 1960, бр. 2818, 4. Изготвят се паспорти за състоянието на всички сгради и съоръжения в града. Т. Горанов и др., ПА, 95. // Такъв документ за животно (куче, кон, вол) с информация за физическото и здравословното му състояние.
◊ Гледам като снимка от паспорт. Жарг. Гледам намръщено, сериозно. Леле, уплаши ме! Как ме гледаш! Като снимка от паспорт! Подписвам/ подпиша паспорта на някого. Разг. Изгонвам, изпъждам някого; уволнявам. — Ти си млад, ти си лекар, утре да те изгонят, ще опънеш една палатка и ще си вадиш хляба — ами аз какво ще правя, като ми подпишат паспорта? Г. Караславов, СИ, 64. Какъв позор! В готвача е вината./ Хлебарки сготвил заедно с храната!/ Така да се посрамя аз пред хората!/ Ще му подпиша още днес паспорта! Д. Подвързачов, Б, 99. Сменям/ сменя паспорта на някого. Жарг. Обезобразявам, наранявам силно лицето на някого. Ти много да не знаеш, че като скоча, ще ти сменя паспорта.
— Фр. passeport. — Други (остар.) форми: пасапо̀рт, пашапо̀рт, пашипо̀рт. — Цариградски вестник, бр. 281, 10.VI. 1856.