ПАСТ

ПАСТ ж. Само ед. Книж. 1. Уста на звяр. Точно пред лицето си видя зиналата паст на звяра — дълъг червен език и два огромни бели зъба. К, 1970, кн. 7, 31. На десетина крачки от него [Симеон] възправи туловището си огромна кафява мечка .., разтвори паст и грозно зарева. А. Гуляшки, ЗВ, 352. С грозен рев вълкът се хвърля. Човекът не е изненадан. Лявата ръка в разтворената паст. Удар с камата! Ив. Остриков, С, 1972, кн. 9, 140. Напред! Напред! И хрътката чевръста лети, разкрила паст. В. Петров, ТЗ, 6.

2. Прен. Поет. Бездна, пропаст. Всички сме виждали скала, забила в шемет ръбати върхове. По нея ни стрък, ни роса. И току над самата паст извисил мощна снага бор. М. Смилова, ДСВ, 147. Тамо се мъхати канари/ провалят, тъмна паст разчекват пещери. П. П. Славейков, КП ч. III, 56. В душа ми не поглеждай,/ там паст бездънна зее/ и горестните сълзи/ на цял народ кипят. Т. Траянов, ББ, 35. И бързат войнства, в зиналата паст на мрака/ откъртен — скала подир скала. К. Христов, С 1939, 120.

Списък на думите по буква