ПАСТИРУ̀ВАНЕ

ПАСТИРУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от пастирувам; пастирство, пастирлък. Говедарите се бяха загубили между разбъркания добитък. Той [Мито] позна Цоло дългия, Копралята, както му викаха, който размахваше тоягата си и подвикваше с глас, който от дългото пастируване, наподобяваше вече дрезгавия глас на добитъка. Ст. Даскалов, БМ, 266.

Списък на думите по буква