ПАСТРОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТРОК, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Втори съпруг на жена по отношение на доведеното ѝ дете; отчов, очув. Майка ѝ се оженила изпосле в Михалци, та завела и нея, но пастрок ѝ я не рачил при него си, затуй тя дошла в Търново, та пристанала ратайкиня. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 19. Очувът (пастрокът) и мащехата отнасят се към пасинците и пащерките си съгласно с естествените си нрави, т.е. ако са кротки и человеколюбиви, отнасят се към тях като към свои чеда. СбНУКШ ч. III, 235. Роднини са наричат тейко (баща), майка ,.., пастрок, мащеха. Т. Шишков, ПХ (превод), 48.

2. Син от предишен брак на жената по отношение на новия ѝ мъж; доведеник, завареник, пасинок.

— Друга форма: па̀сторок.