ПАСТРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀СТРЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв.; прех. Остар. и диал. 1. Пазя, съхранявам нещо грижливо. Царското скривалище и до днес па̀стри сабята и пряпореца на този завоевател. П. Р. Славейков, СТИ, 8. Докато добрата книга, секи който я познава, пастри я, и я има в къщата си като една най-скъпа потреба; а лошевата секи, прочел я, не прочел, измита я като за нищо непотребна вещ. МС, 1883, кн. 4, 7. Това семе пастрят и кътат прилежно за догодина, държаще го на умерена топлина. Г. Раковски, П I, 66. Додоа да дират човека ми за пушка.. Он знае, че ге е пастрил баща му. СбНУ XLI, 466.

2. Обикн. в отриц. форма. Пестя, пазя. — Не пастрите ки, нищо не пастрите. Само знайте да разсипвате. Й. Йовков, Б, 17. Верен на Борис-Михаила, цар Петър въздигна по цяла България безчислени църкви и обители, като не пастреше ни свое злато — ни държавно. Н. Райнов, КЦ, 37. па̀стря се страд. В архивите на Габровското училище ся пастри писмото на този пастир [Иларион], с което препоръчва отца Неофита за учител. П. Р. Славейков, ГУ, 12. Сухите же плодове, що ся полагат на кадений стол ,.. пастрят ся прилежно до сеитба. Г. Раковски, БС I, 31.