ПАСУ̀ВАМ

ПАСУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. 1. При игра на карти — обявявам пас. Какво ще кажете, картоиграчи,/ дали да влеза/ или да пасувам? Л. Левчев, От., 58.

2. Не вземам участие в нещо; бездействувам. Културният човек е търпелив и великодушен. Обаче когато пасуваме пред едно дръзко и цинично грубиянство, това е не само унизително за нас. НК, 1970, бр. 52, 8. Ако българите в княжеството са принудени днеска да пасуват пред тия съдбоносни минути, то българите във вилаетите могат да принесат своята помощ на конституционното управление. С, 1909, бр. 79, 2. Когато им се пречи [на писателите], те не се съпротивляват, не се борят за своята истина .., пасуват си и се оставят да бъдат къдрени и фризирани по чужда угода. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 9, 2. // Кротувам, мирувам. Яли и си приказвали и често се обръщали да поглеждат към бабата дали пасува. З. Стоянов, ХБ, 157-158.

3. Остар. Спорт. Подавам пас2.

Списък на думите по буква