ПАТАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАТА̀К, мн. ‑ци, м. Диал. Паток; патарак, патарок, пат3, патаран. В нечиста бара плуваше патак. Ст. Михайловски, СБ, 88. Бягал, бягал и го срещнал патака и попитал: "Къдя петльо?" СбНУ XXXVIII, 178. Назо̀рла патак не мъти. СбНУ XXXVIII, 184.
2. Прен. Грубо. Глупак. — Ако тоя патак да би имал в главата си цял мозък, то не би се решил да съедини своята съдба с такава една съпруга. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 462.