ПАТАКСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТА̀КСВАМ, ‑аш, несв., пата̀ксам св., непрех. Диал. Успокоявам се, укротявам се, мирясвам. — Е... стига де... Ще събудиш и другите деца. А ти — обърна се мама към мене — патаксай там. Ст. Чилингиров, ХНН, 201. Мина така ден, мина неделя. Няма я мечката. Отишла вдън гора. Патаксахме. Ама не било задълго. З. Сребров, МСП, 87. Кога излезе кърската работа, пусне се в нея — кое тяхно си ще работи, кое на чужди хора — и чак наесен ще патакса. Т. Влайков, Съч. III, 6. Щом се заловиш на работа и ще потънеш в нея, та и наум няма да ти дойде за имане.. Йорги цъкна. — Няма да патаксам, дорде не изкопая пари. Д. Немиров, Б, 126.

— От гр. πατBξω. — Друга (диал.) форма: пата̀свам.