ПАТАНОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТАНО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. За кон или друг добитък, животно — който е с бели петна (чорапи, ботушки) над копитото, а цялото тяло — с друг цвят; патаножък. Отде се зели до два праза [кочове]/../ патаноги, витороги/ замърлили сиво стадо. Нар. пес., СбВСт, 309.

2. Животно с раздвоено копито. Една нощ взех, че белязах скришом крачето, дето е стъпило в нея [нивата]. Кюснах го с тилника на балтийката, та стана патаного. Ст. Даскалов, ЕС, 84.