ПАТАРЀНИ

ПАТАРЀНИ мн. Истор. Название на една от богомолиските секти. България е станала за Южна Европа средоточие [на богомилството], отдето новата ерес под имена патарени, катари и др. т. са е разпространила не само по славянските земли на Балканския полуостров, но и в Италия и Южна Франция. СбС, 67. Главите, началниците на тия еретици, изпосле наречени богомилци, бадуини, патарени .. павликяни и др., разпръснати по България, Сърбия и пр., са били български священници — Богомил и Еремия. Д. Войников, КБИ, 104.

Списък на думите по буква