ПАТАРОЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТАРО̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от патарок; пате, патаче, патараче, паточе. А Марийчето и Кунка по ризи ходят, из барите цапат като патарочета. Ив. Вазов, Съч. XIX, 14. Булката оня ден вика да ѝ купя две-три кила вълна за предене — децата са оголели като патарочета. Г. Караславов, Избр. съч. I, 310.